Столче за кола: Кое е правилното му място?

Къде ще поставите детското столче в колата зависи от възрастта на вашето дете и от типа на детската седалка, която имате. Децата трябва да пътуват в седалка обърната назад, докато не достигнат тегло от 13 кг.

Столчето за кола Britax може да бъде поставено на задната или предната седалка, но помнете, че не е добра идея да бъде на предната, ако има въздушна възглавница. За оптимална сигурност е най-добре да държите столчето за кола обърнато назад колкото се може повече. По този начин ще осигурите максимална защита на детската главичка, врат и гръбначен стълб.

Може да обърнете детското столче напред, в следните 3 случая:

  • Детето превиши максималното тегло за своята детска седалка;
  • Вече може да седи изправено без чужда помощ;
  • Детето е станало по-високо от столчето.

Обърнатото напред столче за кола може да бъде поставено на предната или задната седалка, но отново имайте предвид, че въздушната възглавница трябва да е изключена, ако ще ползвате предната седалка.

По-големите деца трябва да ползват бустър седалки докато достигнат 12 годишна възраст или височина 135 см. Бустърите са проектирани за пораснали деца, затова при тях може да се използват предпазни колани. Всички бустъри с марка Britax са с високо разположени меки възглавнички, които предпазват детето от странични удари.

Повечето нови коли имат ISOFIX точки вградени в тях. Столчето за кола или бустъра се закрепват с куки на Изофикс. По този начин се избягва използването на предпазния колан на автомобила и се намалява вероятността от погрешна инсталация. Също така се оптимизира защитата чрез твърда връзка с колата, като се намаля и движението напред и назад на седалката и се минимизира въртенето.

Изофикс точките могат да бъдат открити на повечето модели коли на задните външни седалки, а при по-големите модели коли и на средните.

Остани с мен…

“Ще отида да купя храна на рибките” – бодро ми доложи моят Сашо, завързвайки копринената вратовръзка, ръчна изработка между другото и подарък за рождения му ден от мен при това. Живеейки с мъжа си не една година, аз отдавна стигнах до извода, че е по-лесно да удържиш курса на лева спрямо еврото или цял пасаж моруни, направляващи се за чифтосване, отколкото мъж с копринена вратовръзка, треперещ при мисълта за прегладнялата рибка.

Не си отивай

А така не ми се искаше мъжът ми да ходи където и да било! Перспективата да прекарам вечерта в горда самота, никак не ме радваше. В главата ми се въртяха на ускорен каданс образите на дамските уловки и хитрости, любезно съхранени от летописците. Дали да не взема кухненския нож и да изрека сакраменталното “Щом аз няма да те имам, няма да има те и никоя друга”? Или пък да си разроша косата и да застана на вратата с истеричното “Няма да те пусна! Само през трупа ми!”? Или пък да наредя децата по азбучен ред, протягащи крехки ръчици “Тате, не си отивай!”?

Може пък капан? Не, не, не става! И въобще, налага се с прискърбие да отбележа, че още недочул извечния женски въпрос:“ И за къде си се наредил така?”, мъжът още по-енергично започва да стяга връзките на обувките си, да оправя прическата си и да заповядва по мобилния си на Гошо да изважда по-бързо бирата от хладилника и да пуска мача.

Ти накъде така, Одисей?

Мъжете са оставяли, оставят и ще оставят нашите обятия, колкото и съмнителни да са – от женска гледна точка,- целите на изходните събития. Неоткрити нови земи и незавоювани стари кръчми, жени с красиви тела, вятърът на далечни странствия и близки риболовни срещи, задружни приятели и хазартни забавления, сафарита и ловни дружинки, гаражи и гейши, сауни и футболни игрища – това далеч не е пълният списък на пристрастията, заради които мъжът може да те зареже сама насред пътя, улицата, нощта или живота.

Завръщането на блудния папагал е задача изкючително сложна и изискваща умения на пълководец. Затова е особено важно за стопираш милия още пред вратата, докато той още не е успял да произнесе тъжното: “никога няма да те забравя” и радостно да опъне платна. Веднага ще кажа, с прости старания тук няма да се размине. Колкото и мъдра да е била Пенелопа, даже и тя не е успяла да задържи Одисей: “Само през трупа ми” неоригинално завикала тя. И получила SMS: “Прибирай се вкъщи”.

Какъв, по дяволите, риболов?

Извечните врагове на влюбените са глиганите, шараните и “е-е-е-е-е-ей-такивата сомове”. Да се съревновава с диво прасе едва ли ще посмее даже най-смелата от нас. И напразно. Не е толкова страшен шаранът, колкото го рисуват! Най-често се случва вариантът, при който приятелите се договарят предварително и без да се спотайват: къде ще ходят, колко каси бира ще вземат, за да не избяга дивеча, с колко джипа ще ходят и най-важното – КОГА.

Знанието на времето “Х” съществено облекчава подготовката към захват. Така, че преди лова-риболов на теб ти остава само да маркираш територията с червени флагчета, през които нито един вълк няма да посмее да премине. Най-изпитаният способ – рязкото влошаване на времето. Разбира се, да организираш истински тайфун няма да ти е по силите, но да изобразиш неговото наближаване е елементарно. Да кажем, ако навън е зима, осъществи вкъщи лют мраз.

Как да го постигнеш? За целта още от вечерта започни да разказваш на милия сводките от прогнозата за времето: “Минчо Празников съобщи за нахлуване на студени арктически маси, предупреди всички да си стоят на топло и да внимават по пътищата (тази тактика е предназначена да зарони зърното на съмнение в душата на твоя ловец, за да може той сутринта по-лесно да се сбогува с мечтата за еднометрови щуки). Преди лягане залепи с тиксо термометъра за външна температура на минус 10. Посред нощ отвори всички прозорци и замрази целия апартамент, без спалнята, разбира се. Но все пак не се увличай.

А сега си представи: в четири часа сутринта будилникът изтръгва ловеца от райския еротичен сън (ти предвидливо си отказала на кандидата за най-голям улов любовни утехи), той става от леглото, влиза в кухнята и… замръзва за паркета. Повярвай ми, че докато трепери с все още полуотворени очи, той бързичко ще се върне в топлото легълце при теб с думите: "Какъв, по дяволите, риболов?”

Идеално би било, ако рязкото застудяване настъпи в домовете на всички ловци (все пак топлите дружески връзки между “пострадалите” съпруги е добре да бъдат поддържани). В този случай твоят скъпоценен търсач на горски усещания няма да бъде мъчен от чувството за досада, че развлечението с катерички, зайчета, лисички и други горски твари ще мине без него.

Ако пък е лято, организирай някакво подобие на цунами, поразяващо японското крайбрежие с пронизващ вятър със скорост 50 метра в секунда! И проливен дъжд за допълнение. Как да го осъществиш? Отново вечерта (забелязваш ли, че най-добрият приятел в случая е времето след залез слънце?) стани от леглото и започни ритмично да отброяваш ударите на сърцето си върху най-близко намиращата се тенджера, не забравяй да повиеш малко (вземи пример от съседската овчарка), остави кранчетата досадно да капят…

В 8 сутринта, когато милият на сърцето ти образ се събуди и сладко се прозее, радостно му заяви: “Боже, през нощта имаше такава ужасна буря, а сега, виж – какво слънце. Слънце мое, хайде да отидем някъде.” И да го изпратиш ще излезеш… боса.

Силният пол каквото и да му предлагаш, все ще намери начин начин да се измъкне през уикенда. На работа. При това редовно с гримаса на вселенска скръб на лицето ще изобразява доставчик на мамути, жертващ почивката си заради твоето ново кожено палто. Знаем я ние тази тяхна работа!

Преди една седмица, т.е. миналата събота, моят благоверен съпруг под предлог, че с-п-е-ш-н-о трябва да свърши някаква работа в офиса, се измъкна от семейното ложе още в 8 сутринта. След 2 часа ми се обажда по телефона с думите:“Гледаш ли телевизия? По еди-кой-си канал рекламират статията ти.

 О, тщеславен е човек! Затворих телефона и започнах да превключвам каналите. "Татко каза, че по телевизията…”- започнах да обяснявам на 5-годишния си син. “А къде татко гледа телевизия?” – закономерен въпрос. Сега разбираш ли, че да спреш любимия в събота сутринта в коридора е просто благородно занятие. Само без грубости. Изпитано върху себе си: това, което трябва да направиш е… просто да излезеш от банята или спалнята (ама без да искаш и без н-и-к-а-к-в-а задна мисъл) съвсем гола.

Мъжът започва да поглежда часовника си и да се терзае. За мъките на избора обикновено стигат 2 секунди. С възглас: “Ти го направи нарочно, нали?” любимият ще се нахвърли върху теб като неандерталец върху саблезъб тигър, даже ако му е предстояла среща с Милен Велчев. Какво да се прави – те са толкова грубо първично създадени.

Другият метод с високи показатели за успеваемост е следният: ти се шмугваш пред него в любимото му бельо (мрежести чорапи и пера от марабу) с телефон в ръка, затваряш се в спалнята и високо шептиш: “Аха, вече тръгва. Давай по-бързо.” Или “Тръгваме ли? А той там със сигурност ли ще бъде?”. Давам си любимито червило за всенародно ползване, ако всеки нормален мъж не отмени трудовия подвиг за благото на народа.

…Вече три дни Сашо се мотае вкъщи и ми пречи да пиша статията “Далече от очите – далече от сърцето (приложно ръководство за изгонването на един мъж от сърцето, живота и апартамента ти)”. Едвам успях да напиша увода. “Отиди да купиш храна за рибките” – бодро казах на мъжа си, собственоръчно завързвайки около врата му копринената вратовръзка ръчна изработка.

P.S. Като епилог все пак не мога да не добавя, че ако в почивните дни съвсем никъде не пускаш мъжа до себе си, той ще посърне, повехне и все повече време ще прекарва на дивана с дистанционно в ръка. А най-важното, в един прекрасен момент той, разобличавайки всички твои хитрости, може все пак да тръгне. При това не на лов или за риба, а в търсене на ново юутно местенце.

Денят на земята – 22 Април 2012

Четох из блоговето по този повод и си мислех: Какво значи “Денят на Земята”? Звучи сякаш живеем на Марс или друга планета и отбелязваме нещо, което няма връзка с нас.

image

Денят на Земята реално е всеки един ден от живота ни, от НАШИЯ живот. И се замислих за изхвърлянето на отпадъци и как се създава такова възпитание, такава настройка у човека, че да не замърсява.

Мен никой не ме е учил, поне нямам спомен, не обичам да хвърлям отпадъци, извън местата за това, от както се помня. Не помня някой изрично да ми е казвал нещо по този повод и да ми е правил забележка. Даже съм фен на разделното изхвърляне на отпадъци.

Майка ми ми се караше, когато използвах една любима, отпадъчна дума за всичко “таковата” :)), но не помня да е споменавала нещо за материални отпадъци. Тя също не хвърляше, чантата и джобовете й постоянно бяха пълни с хартийки и обвивки. Може тази гледка да ми е повлияла.

И вероятно четенето на доста книга на тази тема – в смисъл за природата, животни, приключения. Баща ми хвърляше. Даже съм му правила забележки като по-голяма. И той обичаше да чете същите книги, хм.

Сега ние със съпруга ми не хвърляме, даже събираме като ходим на планина или на друго място сред природата. Дъщеря ни хвърля от време на време. Говорили сме доста за това, но тя няма същото отношение като нашето и ми е тъжно, че не съм успяла да й го създам.

Надявам се по-нататък да го осъзнае по-добре и да се промени в положителна посока. Не знам кое има значение, сякаш всичко и най-вече настройката и желанието на самия човек да възприема себе си, като част от какво…

Не знам кой е най-правилният подход. Хайде, таковата :)) довечера като угасите осветлението да не си изхвърлите боклука от терасата в тъмницата?! 😉

Великден в Пловдив

Уикенд в Пловдив винаги ми действа добре. За тези, които не знаят, казвам че аз съм католичка, та да не ме питат нататък защо съм празнувала тази седмица Великден.

С М. тръгнахме ужасно късно и пристигнахме в Пловдив около 22:15, което за М. си е късно, защото той става в 7. Това, разбира се, не ни попреи да се видя с някои нкултови пловдивски личности, с които да пийна по питие. Определено, обаче, се чувствам остаряла- първо направих коментарът “Еййй, къв готин пич” за някакъв 19 годишен, а после ми се доспа в 2. За мен това са първите признаци на старостта при жените- харесват си по-млади мъже, доспива им се и след още година току виж са започнали да ползват и крем срещу бръчки…

Хубавата новина е, че племенникът ми- Митко, който е на 2 години и 2 месеца вече не ми казва лельо, а како и то без да го карам да го прави умишлено. Това светкавично ми вдигна самочувствието. За моя радост на М. продължи да си му казва “Тито” което означава “чичо” което ме радва мнооого. Представете си 10 години по-късно “Кака Крис и чичо М.” си звучи класи по-нагоре от “леля Крис и чичо М.” 🙂

Първоначалния ми план беше да боядисам яйцата с Митко, но той прасна едно в земята, след което се смя с глас на това, че яйцето се е разплескало и реших, че това няма да е добра идея, затова пожертвах маникюра си (който и без това е ужасен) и сама, с памук и боя, боядисах 20 яйца, което за нашето семейство си е супер.

Когато си католик сред православни, някак не е много естествено да подаряваш яйца на съседите, затова се ограничаваме само с козунаци и курабийки. Но да се върна на яйцата- Митко започна чукането с дядо си (баща ми) и се чука докато жълтъка на яйцето му биквално започна да изпада и трябваше да го изтръгна със сила…

Естествено, след като изяде половин яйце, каза че е време за “боти” (бонбони) и излапа над 10 мини шоколадови яйца с крем, които донесох от германия. Да му се чудиш на това дете къде побира целия тоя шоколад.

Това, за което най-много ми се иска да разкажа е начина, по който децата проговарят- първите думи, любимите думи, най-често казваните думи… Колко трогателно пречупват имената на предметите през собствената си глава и колата става “кАло”, бонбоните “боти”, още едно “оти ено”, дядо хайде- “дадо адееее”, Зайо Байо- “Майо Дайо”, Снежанка- “Джиджанка”.

Изобщо- децата са толкова забавни. Винаги се сещам за сина на Айро-то и портрета на татко. Нямам търпение Митко да направи портрети на сестра ми и зет ми.

Перфектният дом за живеене според мен

Време беше и аз да напиша нещичко в чисто новия си блог, хостван любезно от Tumblr, за което искрено им благодаря!. Досега бях спирана от липсата на клавиатура. Та като за първи пост искам да напиша моя идеал за happy home (перфектният дом), които само между другото се разделя в две съвсем различни посоки.

И така започвам с това, което хората, които познавам знаят: АЗ НЕ МОГА ДА ЖИВЕЯ В АПАРТАМЕНТ! Няма условие, при което можеш да ме натикаш в кибритена кутиика и да ми кажеш, че това е моят дом. Има само няколко причини за това:

1. Аз съм МАЛКО шумна и под това разбирайте, че целия квартал разбира кога съм си вкъщи и кога не.

2. Просто е много тясно за моята голяма и дебела глава, която живее само на чист въздух. Дотук обобщавам, че изобщо не завиждам на тези, на които им се налага да живеят в “консерва” с още около стотина човека.

Оставащите две възможности, за който си мечтая от години, са доста странни, но смятам, добре съвпадат със странният ми характер.

Възможност №1: Не много голяма къща в английски стил. Да, точно онези къщички с малки прозорчета, с китни цветя по тях, големи зелени градинки и типичен покрив от горски мъх. Ето на това му викам уют и красова. В бизост може да има и гора, и езерце, и река – няма значение.

А сега нещо важно за климата: ТОПЪЪЪЛЛ!!!! Никакъв студ и дъжд. Някъде в тропиците или нещо таова ще ми е най-удобно. Студът не ми понася на душата и най-вече на пръстите на краката.

Вариант №2: Ето тук ставам малка по-нахална, защото се намесва моята романтична същност. Та избор номер две е … среден по големина замък. Знам, знам много искам и никога няма да мога да живея в подобно “нещо”, но нали мечтите са безплатни. Какво лошо има в това да си използвам времето малко по-полезно от това да си сменям лака за нокти.

Ето и идеалния замък за целта. Това е един от предполагаемите замъци на граф Дракула в съседна Румъния. Миналото лято успях да го посетя и мога с удоволствие да съобщя, че съм много доволна. Замъкът се състои от сграда с кула, огромен вътрешен двор с кладенец, тайна врата (за съжаление само една), готини подземия и вити стълби. За повече информация и снимки – WikiPedia.

И отново замъкът ми ТРЯБВА да се намира на топло място, защото съм сигурна, че ще се отоплява доста трудничко, а аз съм зиморничава. Какво е идеалното място за един човек е доста разтегливо понятие, както сигурно сте забелязали.

По повод на предишните две изказвания, ще кажа само, че единствено къщата на плажа ще ми понеске що годе добре, но аз харесвам замъците повече 😉