Денят на земята – 22 Април 2012

Четох из блоговето по този повод и си мислех: Какво значи “Денят на Земята”? Звучи сякаш живеем на Марс или друга планета и отбелязваме нещо, което няма връзка с нас.

image

Денят на Земята реално е всеки един ден от живота ни, от НАШИЯ живот. И се замислих за изхвърлянето на отпадъци и как се създава такова възпитание, такава настройка у човека, че да не замърсява.

Мен никой не ме е учил, поне нямам спомен, не обичам да хвърлям отпадъци, извън местата за това, от както се помня. Не помня някой изрично да ми е казвал нещо по този повод и да ми е правил забележка. Даже съм фен на разделното изхвърляне на отпадъци.

Майка ми ми се караше, когато използвах една любима, отпадъчна дума за всичко “таковата” :)), но не помня да е споменавала нещо за материални отпадъци. Тя също не хвърляше, чантата и джобовете й постоянно бяха пълни с хартийки и обвивки. Може тази гледка да ми е повлияла.

И вероятно четенето на доста книга на тази тема – в смисъл за природата, животни, приключения. Баща ми хвърляше. Даже съм му правила забележки като по-голяма. И той обичаше да чете същите книги, хм.

Сега ние със съпруга ми не хвърляме, даже събираме като ходим на планина или на друго място сред природата. Дъщеря ни хвърля от време на време. Говорили сме доста за това, но тя няма същото отношение като нашето и ми е тъжно, че не съм успяла да й го създам.

Надявам се по-нататък да го осъзнае по-добре и да се промени в положителна посока. Не знам кое има значение, сякаш всичко и най-вече настройката и желанието на самия човек да възприема себе си, като част от какво…

Не знам кой е най-правилният подход. Хайде, таковата :)) довечера като угасите осветлението да не си изхвърлите боклука от терасата в тъмницата?! 😉

Великден в Пловдив

Уикенд в Пловдив винаги ми действа добре. За тези, които не знаят, казвам че аз съм католичка, та да не ме питат нататък защо съм празнувала тази седмица Великден.

С М. тръгнахме ужасно късно и пристигнахме в Пловдив около 22:15, което за М. си е късно, защото той става в 7. Това, разбира се, не ни попреи да се видя с някои нкултови пловдивски личности, с които да пийна по питие. Определено, обаче, се чувствам остаряла- първо направих коментарът “Еййй, къв готин пич” за някакъв 19 годишен, а после ми се доспа в 2. За мен това са първите признаци на старостта при жените- харесват си по-млади мъже, доспива им се и след още година току виж са започнали да ползват и крем срещу бръчки…

Хубавата новина е, че племенникът ми- Митко, който е на 2 години и 2 месеца вече не ми казва лельо, а како и то без да го карам да го прави умишлено. Това светкавично ми вдигна самочувствието. За моя радост на М. продължи да си му казва “Тито” което означава “чичо” което ме радва мнооого. Представете си 10 години по-късно “Кака Крис и чичо М.” си звучи класи по-нагоре от “леля Крис и чичо М.” 🙂

Първоначалния ми план беше да боядисам яйцата с Митко, но той прасна едно в земята, след което се смя с глас на това, че яйцето се е разплескало и реших, че това няма да е добра идея, затова пожертвах маникюра си (който и без това е ужасен) и сама, с памук и боя, боядисах 20 яйца, което за нашето семейство си е супер.

Когато си католик сред православни, някак не е много естествено да подаряваш яйца на съседите, затова се ограничаваме само с козунаци и курабийки. Но да се върна на яйцата- Митко започна чукането с дядо си (баща ми) и се чука докато жълтъка на яйцето му биквално започна да изпада и трябваше да го изтръгна със сила…

Естествено, след като изяде половин яйце, каза че е време за “боти” (бонбони) и излапа над 10 мини шоколадови яйца с крем, които донесох от германия. Да му се чудиш на това дете къде побира целия тоя шоколад.

Това, за което най-много ми се иска да разкажа е начина, по който децата проговарят- първите думи, любимите думи, най-често казваните думи… Колко трогателно пречупват имената на предметите през собствената си глава и колата става “кАло”, бонбоните “боти”, още едно “оти ено”, дядо хайде- “дадо адееее”, Зайо Байо- “Майо Дайо”, Снежанка- “Джиджанка”.

Изобщо- децата са толкова забавни. Винаги се сещам за сина на Айро-то и портрета на татко. Нямам търпение Митко да направи портрети на сестра ми и зет ми.

Перфектният дом за живеене според мен

Време беше и аз да напиша нещичко в чисто новия си блог, хостван любезно от Tumblr, за което искрено им благодаря!. Досега бях спирана от липсата на клавиатура. Та като за първи пост искам да напиша моя идеал за happy home (перфектният дом), които само между другото се разделя в две съвсем различни посоки.

И така започвам с това, което хората, които познавам знаят: АЗ НЕ МОГА ДА ЖИВЕЯ В АПАРТАМЕНТ! Няма условие, при което можеш да ме натикаш в кибритена кутиика и да ми кажеш, че това е моят дом. Има само няколко причини за това:

1. Аз съм МАЛКО шумна и под това разбирайте, че целия квартал разбира кога съм си вкъщи и кога не.

2. Просто е много тясно за моята голяма и дебела глава, която живее само на чист въздух. Дотук обобщавам, че изобщо не завиждам на тези, на които им се налага да живеят в “консерва” с още около стотина човека.

Оставащите две възможности, за който си мечтая от години, са доста странни, но смятам, добре съвпадат със странният ми характер.

Възможност №1: Не много голяма къща в английски стил. Да, точно онези къщички с малки прозорчета, с китни цветя по тях, големи зелени градинки и типичен покрив от горски мъх. Ето на това му викам уют и красова. В бизост може да има и гора, и езерце, и река – няма значение.

А сега нещо важно за климата: ТОПЪЪЪЛЛ!!!! Никакъв студ и дъжд. Някъде в тропиците или нещо таова ще ми е най-удобно. Студът не ми понася на душата и най-вече на пръстите на краката.

Вариант №2: Ето тук ставам малка по-нахална, защото се намесва моята романтична същност. Та избор номер две е … среден по големина замък. Знам, знам много искам и никога няма да мога да живея в подобно “нещо”, но нали мечтите са безплатни. Какво лошо има в това да си използвам времето малко по-полезно от това да си сменям лака за нокти.

Ето и идеалния замък за целта. Това е един от предполагаемите замъци на граф Дракула в съседна Румъния. Миналото лято успях да го посетя и мога с удоволствие да съобщя, че съм много доволна. Замъкът се състои от сграда с кула, огромен вътрешен двор с кладенец, тайна врата (за съжаление само една), готини подземия и вити стълби. За повече информация и снимки – WikiPedia.

И отново замъкът ми ТРЯБВА да се намира на топло място, защото съм сигурна, че ще се отоплява доста трудничко, а аз съм зиморничава. Какво е идеалното място за един човек е доста разтегливо понятие, както сигурно сте забелязали.

По повод на предишните две изказвания, ще кажа само, че единствено къщата на плажа ще ми понеске що годе добре, но аз харесвам замъците повече 😉