2020 – годината на чистотата

О, тази година няма да е като 2019, гаранция!

След продължи дълго период на чудене, превърнах referringlinks.com от безсмислена галерия за вдъхновение в англоезичен блог за технологии, уеб и неща, които ме вълнуват малко повече от голо демонстриране на шарени картинки. Идеята за галериите много се изроди. Макар че се очакваше. Болшинството се превърнаха в дъски за боклучав дизайн, само за да вържат малко трафик и 50 долара от Адсенс. В инбокса ми има 300 неразгледани кандидатури. Ще бъдат същите като стоте, които прехвърлих последно – 98% боклук. Баста.

Разчистих 4 стари блога, които никой и без това от поне две години не пипаше. Бяха пълни със спам до козирката. Ама толкова спам, че след махането базата падна от 340 на 24 мб. Не мога да си представя какво чудо е било. Вероятно заради старите версии на WP. Но от друга страна, днес по неведоми пътища получих спам коментар в драфт тема на 2.7, което доста ме изненада.

Разчистих и много пощенски кутии, които дори не помня за кого съм правил по домейните. Спрях и няколко сайта, които съм правил на .onion domains. Ако някой е изгърмял – да се обади, ще му я направя пак. Разчистих си и половината контакти от телефона. И от viber махнах около 200 души. Щом не помниш някого, значи не е било важно. На фона на това мисля да се отдам на малко повече социални контакти. Като направя ретроспекция само за 3 години назад, съм се откъснал неимоверно много от социалния живот, който водих. Липсва ми. Даже на коледни партита спряха да ме канят

В личен план също ще започна доста неща начисто. Мисля да си направя пълни изследвания на кръвта за съвместимост/алергия към храни, алергени и антибиотици. И пълен медицински преглед от-до. Живея с глупостите на докторите и майка ми от детските години. Време е за ресет и реална оценка. Ще си сменя джипито, макар да си имаме хубава приказка и ако за друг няма нещо, за мен винаги има. Ще си сменя половината гардероб; огромна част от трупаните с години вещи ще подаря или изхвърля.

Ще започна да се грижа и за тялото си. Имам няколко излишни санта в ханша, които е крайно време да изчезнат. Цилиндрично оформеното ми тяло също не е лошо да добие малко релеф. Клонящата ми към нула физическа издържливост също е на прицел. Ще се опитам да изкореня ужасния си навик да отлагам трудни разговори. Другият си ужасен навик – подвластността на мързела и удобството ще ми е малко сложен за премахване от раз, но ще пробвам да поработя по въпроса.

В бизнес аспект ще предприема най-важната и планирана стъпка – ще се засиля към Калифорния, за да видя мога ли да взема няколко милиона американски капитали. Пътуването ще бъде и с цел да се усети обстановката – дали усещането за нещата ще е достатъчно добро, за да последва преместване там за дълъг период от време. Междувременно търсенето на едно по-добро място за живеене ще продължи и в Европа, а живот и здраве, и по на изток. Основен критерий – да е топло и хората да са приятни. И да не прекаляват с данъците. Ще има и втори шанс за Париж. Там един ме чака с много натрапчивата идея да ме учи на френски думи и да пием кафе, което малко ме притеснява от чисто сексуална гледна точка, ама да видим.

Oще се чудя как да постъпя с този блог. Не мога да се справя сам с конвертирането на базата в UTF, а и мисля че хич не му е вече тук мястото. Има нужда и от промяна на имиджа. Като се върна назад, мога ясно да разгранича 4 периода. Неврастенично малко ми се види. А и имам все по-малко неща, които бих искал да споделя на общи теми, да не говорим за нещо сериозно. Коментарите от идиоти са ми много силен мотиватор в това отношение. Неизбежно сякаш дойде момент, в който започна все по-малко да ми се иска да съм откровен. Много зор дава. Не обичам трудните пътища. Не вярвам, че облагородяват.

Поне мен повече ме натоварват, отколкото като резултат да ми генерират нещо полезно. Къде по-забавно, ползотворно и питателно за всички в условията на кризи и драми ще бъде да си хихикаме на хуморески и глупости. Пък и изгражда позитивен имидж. Май ще направя точно това. Преди блогвах нахъсано, за да не държа лайната в себе си, сега вече нямам тази нужда. Всичко ми е един голям ташак. Спрели газа – боли ме чепа; спряха парното – ебал съм го; идват избори – дреме ми; зимата изненадала общините – сефте; света бил в криза – да се спасява; горивото поевтинява – няма страшно, ще се вдигне пак. Гледайте по-леко на нещата, другото е за калъфите.

Да ви кажа, сега, когато си преговорих нещата, се чувствам чудесно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.