Вчера беше тежък ден. Някак си всичко вървеше наопаки. Сутринта ходих пак в часа по контра-тероризъм. Още не съм сигурна дали искам да го взема, но трябва да реша скоро, за да си подам молбата и да започна с четенето.
Обядвахме в една стая в теологическата библиотека с другите международни студенти и много от персонала на семинарията. Следобед имаше организирано посещение на Harvard Square, но реших да го пропусна, за да отида и да си купя метална рамка за леглото и най-накрая да престана да спя на дивана. Трябваше да свърша до 3, за да присъствам на задължителната лекция относно здравната ни застраховка.
Оказа се, че магазинът е доста далече и реших да хвана автобуса. Той не дойде доста дълго и тъй като закъснявах взех такси. Ударих се с вратата в устната докато я отварях. Вън беше ужасен студ. Стигнахме до магазина.
Продавачът миришеше на тютюн. Пишеше на компютъра с по един пръст и му отне около 10 минути да ми въведе адреса и информацията в системата. Времето летеше и започнах да се изнервям. Най-накрая се оказа, че компютърът ми не приема картата ми. Много се ядосах. Той започна да звъни по разни телефони, но напразно.
Казах му, че аз нямам време да се занимавам с провала на техниката им, да си оправят компютъра и след това да въртят бизнес. Той предложи да ми докара рамката вкъщи след работа. Отговорих му, че все пак аз трябва да се разкарам пак до магазина, за да платя. Тръгнах си. Хванах автобуса, но попаднахме в задръстване.
Стигнах до лекцията прекалено късно. Седнах в едно кафене, пих двойно еспресо и газирана вода. Реших, че няма да се дам на един идиот и на една метална рамка да ме сломят и тръгнах за втори път към магазина. Стигнах с автобуса. Този път компютъра прие картата ми, но не разпечатваше фактура.
Чичкото пак започна да звъни. На третото обаждане някой му каза да си включи принтера – и еврика! – печаташе. Тръгнах си с не-леката рамка на рамо. Отидох да чакам автобуса. Без да искам настъпих пакетче кетчуп и кетчупа изпръска кутията, която трябваше да нося. Качих се в автобуса и рамката едва не падна върху шофьорката.
Слязох и я понесох на рамо до къщата. Бях изтощена, но поне си имах рамка. Започнах да си сглобявам леглото и се оказа, че едни уплътнители липсват. Бях получила дефектен пакет след двете си изнурителни пътувания до магазина. Обади се на чичкото, а той ми каза да ида пак.
Затворих му. Поне частта не беше много важна и успях да сглобя леглото. Дрехите са в гардероба и не си търся вече бельото сутрин по половин час. Малко по-малко уреждаме квартирата.
Спах като къпана. Станахме с Ерика към 1 часа днес. Умори ни тази седмица. В хладилника имаме кисело мляко и останала лазаня от обяда в университета вчера, а в шкафа, мюсли и банани. Ще оцелеем.