Четох из блоговето по този повод и си мислех: Какво значи “Денят на Земята”? Звучи сякаш живеем на Марс или друга планета и отбелязваме нещо, което няма връзка с нас.
Денят на Земята реално е всеки един ден от живота ни, от НАШИЯ живот. И се замислих за изхвърлянето на отпадъци и как се създава такова възпитание, такава настройка у човека, че да не замърсява.
Мен никой не ме е учил, поне нямам спомен, не обичам да хвърлям отпадъци, извън местата за това, от както се помня. Не помня някой изрично да ми е казвал нещо по този повод и да ми е правил забележка. Даже съм фен на разделното изхвърляне на отпадъци.
Майка ми ми се караше, когато използвах една любима, отпадъчна дума за всичко “таковата” :)), но не помня да е споменавала нещо за материални отпадъци. Тя също не хвърляше, чантата и джобовете й постоянно бяха пълни с хартийки и обвивки. Може тази гледка да ми е повлияла.
И вероятно четенето на доста книга на тази тема – в смисъл за природата, животни, приключения. Баща ми хвърляше. Даже съм му правила забележки като по-голяма. И той обичаше да чете същите книги, хм.
Сега ние със съпруга ми не хвърляме, даже събираме като ходим на планина или на друго място сред природата. Дъщеря ни хвърля от време на време. Говорили сме доста за това, но тя няма същото отношение като нашето и ми е тъжно, че не съм успяла да й го създам.
Надявам се по-нататък да го осъзнае по-добре и да се промени в положителна посока. Не знам кое има значение, сякаш всичко и най-вече настройката и желанието на самия човек да възприема себе си, като част от какво…
Не знам кой е най-правилният подход. Хайде, таковата :)) довечера като угасите осветлението да не си изхвърлите боклука от терасата в тъмницата?! 😉