Преди малко получих анонимно писмо от читател на блога. Пише име, но казвам анонимно, защото когато реших да изразя мнение по въпроса, се оказа че имейлът не работи. Авторът не желае обратна връзка. Все пак, текста е интересен и те замисля, особено когато стига до теб, а не знаеш кой го е писал и какво всъщност иска.
Замисли ме… какво искам аз?
Какво искам? Искам е дума, която изразява силно желание, копнеж. Е, какво искам? Когато бях на десет, естествено исках да порасна. Исках да мога да правя каквото си искам. Исках да виждам в бъдещето. Исках да танцувам степ. Исках да карам кола. Исках да знам какво мислят хората. Исках родителите ми да ме разбират… Исках.
Ето, че пораснах малко, но моето искам остана. На двадесет исках да имам някакъв необикновен талант. Исках да стана природозащитник. Исках да имам много приятели. Исках да виждам в бъдещето. Исках родителите ми да ме разбират… Исках да порасна още малко… Исках.
Ето ме сега още по-голяма отпреди. Може би малко променена, но все още нося моето искам. На тридесет може би и то е малко променено, но пак си е искам. Искам да спра да раста! Искам да съм по-различна. Искам да карам колело. Искам да не ме е страх от високо и да скоча с бънджи. Искам да виждам в бъдещето. Искам да пътувам по света. Искам да танцувам салса. Искам… Аз продължавам да искам разни неща. Имам си моите искам!