Правилото важи с огромна мощ във всички сфери на бизнеса. Единственото изключение се прави, когато вършиш някаква работа и дойде клиент. Тогава зарязваш всичко и го обслужваш.
Забелязвали ли сте колеги, които непрекъснато търчат наляво-надясно, леко изпотени, на които им е „пламнала главата”, хора които рядко почиват, и въпреки това рядко си вършат работата като хората? Това са хора, които в старанието си да свършат много неща и да угодят на всички, като към това прибавим и изключително високото ниво на разсеяност, точно заради това си мислене, започват много неща едновременно, обещават на няколко души, че ще извършат някаква дейност за тях и в края на краищата, напредват по няколко фронта, но бавно и безславно. Защото ако обещаят на шефа, че ще му предададат даден доклад до петък, на заместника – друго, на колега – трето, в даден момент, докато извършват едното се сещат, че са забравили другото. Панически прибягват към изпълнение на другата дейност. Някой отваря вратата – нещо е станало, нуждаят се от тях. Те скачат и тръгват. И така до безкрайност. Работа на парче, загуба на концентрация, нередовно хранене, проблеми с колегите (много обещания, малко от тях – изпълнени), грешно свършена работа (защото при загуба на целостта на процеса на извършването и, се нарушава и контролът върху нея, както и алгоритъмът на изпълнение) и много други проблеми… Смяна на работата, на другата, на третата. Всичко това – от грешна житейска философия и липса на изградена работна култура. Такива хора се нуждаят от навигация. Добре е, когато шефът е любител психолог (един от всичките му интереси) или философ. Той забелязва тези неща и дава приятелски съвет, добре обоснован. Ако шефът обаче не се приближава до този профил, то и той, и служителят му нямат изгода един от друг.
Трябва да се прибягва към качеството, не към количеството. Работата е там, че така или иначе, колкото и повече работа да свърши такъв човек, толкова повече грешки има в нея и трябва да се връща, да поправя, да преглежда, да се намесва друг служител или да работи в екип. В края на краищата количеството свършена работа е по-малко, отношенията с колегите и управлението са се развалили, репутацията е спаднала, чувството за полезност – също.
Друг проблем с тези хора, е че те мислят в движение. Особено, ако ситуацията е „гореща”, те никога няма да помислят на спокойствие, преди да вземат мерки. Те започват да действат веднага, с първото решение, което излезе в главата им.
Добре е да се знае, че ако се делегира задача на даден служител, той ще я свърши. Накрая заедно той и управлението ще берат плодовете от труда му. Не е добре да бъде дадена работа на служител, при когото ще трябва шефът да се отбива непрекъснато и да коригира и съзнанието му да не е чисто, нещо непрекъснато да „виси”.
Трудно е да бъде превъзпитан човек с подобни навици. Той самия не разбира самата концепция на правилото. Някои управители отсяват такива хора още на ниво подбор на персонала. В самата обява вписват „да има добре изградена приоритетна система”, или аналогично изискване. Отново – много важна характеристика на работната организация, в случая на персонала, за която много малко управители и собственици се замислят.
Follow up with me on kaloyan.roussev
HTML Версия: Линк на статията (URL):