Великден в Пловдив

Уикенд в Пловдив винаги ми действа добре. За тези, които не знаят, казвам че аз съм католичка, та да не ме питат нататък защо съм празнувала тази седмица Великден.

С М. тръгнахме ужасно късно и пристигнахме в Пловдив около 22:15, което за М. си е късно, защото той става в 7. Това, разбира се, не ни попреи да се видя с някои нкултови пловдивски личности, с които да пийна по питие. Определено, обаче, се чувствам остаряла- първо направих коментарът “Еййй, къв готин пич” за някакъв 19 годишен, а после ми се доспа в 2. За мен това са първите признаци на старостта при жените- харесват си по-млади мъже, доспива им се и след още година току виж са започнали да ползват и крем срещу бръчки…

Хубавата новина е, че племенникът ми- Митко, който е на 2 години и 2 месеца вече не ми казва лельо, а како и то без да го карам да го прави умишлено. Това светкавично ми вдигна самочувствието. За моя радост на М. продължи да си му казва “Тито” което означава “чичо” което ме радва мнооого. Представете си 10 години по-късно “Кака Крис и чичо М.” си звучи класи по-нагоре от “леля Крис и чичо М.” 🙂

Първоначалния ми план беше да боядисам яйцата с Митко, но той прасна едно в земята, след което се смя с глас на това, че яйцето се е разплескало и реших, че това няма да е добра идея, затова пожертвах маникюра си (който и без това е ужасен) и сама, с памук и боя, боядисах 20 яйца, което за нашето семейство си е супер.

Когато си католик сред православни, някак не е много естествено да подаряваш яйца на съседите, затова се ограничаваме само с козунаци и курабийки. Но да се върна на яйцата- Митко започна чукането с дядо си (баща ми) и се чука докато жълтъка на яйцето му биквално започна да изпада и трябваше да го изтръгна със сила…

Естествено, след като изяде половин яйце, каза че е време за “боти” (бонбони) и излапа над 10 мини шоколадови яйца с крем, които донесох от германия. Да му се чудиш на това дете къде побира целия тоя шоколад.

Това, за което най-много ми се иска да разкажа е начина, по който децата проговарят- първите думи, любимите думи, най-често казваните думи… Колко трогателно пречупват имената на предметите през собствената си глава и колата става “кАло”, бонбоните “боти”, още едно “оти ено”, дядо хайде- “дадо адееее”, Зайо Байо- “Майо Дайо”, Снежанка- “Джиджанка”.

Изобщо- децата са толкова забавни. Винаги се сещам за сина на Айро-то и портрета на татко. Нямам търпение Митко да направи портрети на сестра ми и зет ми.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *