Остани с мен…

“Ще отида да купя храна на рибките” – бодро ми доложи моят Сашо, завързвайки копринената вратовръзка, ръчна изработка между другото и подарък за рождения му ден от мен при това. Живеейки с мъжа си не една година, аз отдавна стигнах до извода, че е по-лесно да удържиш курса на лева спрямо еврото или цял пасаж моруни, направляващи се за чифтосване, отколкото мъж с копринена вратовръзка, треперещ при мисълта за прегладнялата рибка.

Не си отивай

А така не ми се искаше мъжът ми да ходи където и да било! Перспективата да прекарам вечерта в горда самота, никак не ме радваше. В главата ми се въртяха на ускорен каданс образите на дамските уловки и хитрости, любезно съхранени от летописците. Дали да не взема кухненския нож и да изрека сакраменталното “Щом аз няма да те имам, няма да има те и никоя друга”? Или пък да си разроша косата и да застана на вратата с истеричното “Няма да те пусна! Само през трупа ми!”? Или пък да наредя децата по азбучен ред, протягащи крехки ръчици “Тате, не си отивай!”?

Може пък капан? Не, не, не става! И въобще, налага се с прискърбие да отбележа, че още недочул извечния женски въпрос:“ И за къде си се наредил така?”, мъжът още по-енергично започва да стяга връзките на обувките си, да оправя прическата си и да заповядва по мобилния си на Гошо да изважда по-бързо бирата от хладилника и да пуска мача.

Ти накъде така, Одисей?

Мъжете са оставяли, оставят и ще оставят нашите обятия, колкото и съмнителни да са – от женска гледна точка,- целите на изходните събития. Неоткрити нови земи и незавоювани стари кръчми, жени с красиви тела, вятърът на далечни странствия и близки риболовни срещи, задружни приятели и хазартни забавления, сафарита и ловни дружинки, гаражи и гейши, сауни и футболни игрища – това далеч не е пълният списък на пристрастията, заради които мъжът може да те зареже сама насред пътя, улицата, нощта или живота.

Завръщането на блудния папагал е задача изкючително сложна и изискваща умения на пълководец. Затова е особено важно за стопираш милия още пред вратата, докато той още не е успял да произнесе тъжното: “никога няма да те забравя” и радостно да опъне платна. Веднага ще кажа, с прости старания тук няма да се размине. Колкото и мъдра да е била Пенелопа, даже и тя не е успяла да задържи Одисей: “Само през трупа ми” неоригинално завикала тя. И получила SMS: “Прибирай се вкъщи”.

Какъв, по дяволите, риболов?

Извечните врагове на влюбените са глиганите, шараните и “е-е-е-е-е-ей-такивата сомове”. Да се съревновава с диво прасе едва ли ще посмее даже най-смелата от нас. И напразно. Не е толкова страшен шаранът, колкото го рисуват! Най-често се случва вариантът, при който приятелите се договарят предварително и без да се спотайват: къде ще ходят, колко каси бира ще вземат, за да не избяга дивеча, с колко джипа ще ходят и най-важното – КОГА.

Знанието на времето “Х” съществено облекчава подготовката към захват. Така, че преди лова-риболов на теб ти остава само да маркираш територията с червени флагчета, през които нито един вълк няма да посмее да премине. Най-изпитаният способ – рязкото влошаване на времето. Разбира се, да организираш истински тайфун няма да ти е по силите, но да изобразиш неговото наближаване е елементарно. Да кажем, ако навън е зима, осъществи вкъщи лют мраз.

Как да го постигнеш? За целта още от вечерта започни да разказваш на милия сводките от прогнозата за времето: “Минчо Празников съобщи за нахлуване на студени арктически маси, предупреди всички да си стоят на топло и да внимават по пътищата (тази тактика е предназначена да зарони зърното на съмнение в душата на твоя ловец, за да може той сутринта по-лесно да се сбогува с мечтата за еднометрови щуки). Преди лягане залепи с тиксо термометъра за външна температура на минус 10. Посред нощ отвори всички прозорци и замрази целия апартамент, без спалнята, разбира се. Но все пак не се увличай.

А сега си представи: в четири часа сутринта будилникът изтръгва ловеца от райския еротичен сън (ти предвидливо си отказала на кандидата за най-голям улов любовни утехи), той става от леглото, влиза в кухнята и… замръзва за паркета. Повярвай ми, че докато трепери с все още полуотворени очи, той бързичко ще се върне в топлото легълце при теб с думите: "Какъв, по дяволите, риболов?”

Идеално би било, ако рязкото застудяване настъпи в домовете на всички ловци (все пак топлите дружески връзки между “пострадалите” съпруги е добре да бъдат поддържани). В този случай твоят скъпоценен търсач на горски усещания няма да бъде мъчен от чувството за досада, че развлечението с катерички, зайчета, лисички и други горски твари ще мине без него.

Ако пък е лято, организирай някакво подобие на цунами, поразяващо японското крайбрежие с пронизващ вятър със скорост 50 метра в секунда! И проливен дъжд за допълнение. Как да го осъществиш? Отново вечерта (забелязваш ли, че най-добрият приятел в случая е времето след залез слънце?) стани от леглото и започни ритмично да отброяваш ударите на сърцето си върху най-близко намиращата се тенджера, не забравяй да повиеш малко (вземи пример от съседската овчарка), остави кранчетата досадно да капят…

В 8 сутринта, когато милият на сърцето ти образ се събуди и сладко се прозее, радостно му заяви: “Боже, през нощта имаше такава ужасна буря, а сега, виж – какво слънце. Слънце мое, хайде да отидем някъде.” И да го изпратиш ще излезеш… боса.

Силният пол каквото и да му предлагаш, все ще намери начин начин да се измъкне през уикенда. На работа. При това редовно с гримаса на вселенска скръб на лицето ще изобразява доставчик на мамути, жертващ почивката си заради твоето ново кожено палто. Знаем я ние тази тяхна работа!

Преди една седмица, т.е. миналата събота, моят благоверен съпруг под предлог, че с-п-е-ш-н-о трябва да свърши някаква работа в офиса, се измъкна от семейното ложе още в 8 сутринта. След 2 часа ми се обажда по телефона с думите:“Гледаш ли телевизия? По еди-кой-си канал рекламират статията ти.

 О, тщеславен е човек! Затворих телефона и започнах да превключвам каналите. "Татко каза, че по телевизията…”- започнах да обяснявам на 5-годишния си син. “А къде татко гледа телевизия?” – закономерен въпрос. Сега разбираш ли, че да спреш любимия в събота сутринта в коридора е просто благородно занятие. Само без грубости. Изпитано върху себе си: това, което трябва да направиш е… просто да излезеш от банята или спалнята (ама без да искаш и без н-и-к-а-к-в-а задна мисъл) съвсем гола.

Мъжът започва да поглежда часовника си и да се терзае. За мъките на избора обикновено стигат 2 секунди. С възглас: “Ти го направи нарочно, нали?” любимият ще се нахвърли върху теб като неандерталец върху саблезъб тигър, даже ако му е предстояла среща с Милен Велчев. Какво да се прави – те са толкова грубо първично създадени.

Другият метод с високи показатели за успеваемост е следният: ти се шмугваш пред него в любимото му бельо (мрежести чорапи и пера от марабу) с телефон в ръка, затваряш се в спалнята и високо шептиш: “Аха, вече тръгва. Давай по-бързо.” Или “Тръгваме ли? А той там със сигурност ли ще бъде?”. Давам си любимито червило за всенародно ползване, ако всеки нормален мъж не отмени трудовия подвиг за благото на народа.

…Вече три дни Сашо се мотае вкъщи и ми пречи да пиша статията “Далече от очите – далече от сърцето (приложно ръководство за изгонването на един мъж от сърцето, живота и апартамента ти)”. Едвам успях да напиша увода. “Отиди да купиш храна за рибките” – бодро казах на мъжа си, собственоръчно завързвайки около врата му копринената вратовръзка ръчна изработка.

P.S. Като епилог все пак не мога да не добавя, че ако в почивните дни съвсем никъде не пускаш мъжа до себе си, той ще посърне, повехне и все повече време ще прекарва на дивана с дистанционно в ръка. А най-важното, в един прекрасен момент той, разобличавайки всички твои хитрости, може все пак да тръгне. При това не на лов или за риба, а в търсене на ново юутно местенце.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.