Откакто живея на 42.685293,23.349475 — с мен се случват странни неща. Не, не говоря за перманентното изчезване на запалки и кибрити, нито на разни тениски, които се оказват натикани най-отдолу и остават последни в листата с дрехите за пране.
Всеки ден се случва нещо интересно, необичайно и странно.
Сутринта, около 5:30 ч., вратата се отвори. Сутрин, особено в такова време, слуховите ни сетива са особено чувствителни. Всяко малко скърцане, което не бихме забелязали през деня, се чува изключително остро. Такова скърцане издава и вратата, която се отвори сутринта.
Когато спиш леко, всяко такова отваряне на вратата е способно да те събуди и да те накара да се вслушаш и да фокусираш поглед върху обекта, който влиза. По този начин, опитах се да привикна бързо със сутрешната тъмнина и направих лек опит да се фокусирам върху това, което евентуално ще влезе.
Е, не влезе нищо. Миг преди да реша, че явно бравата си прави шеги, отново слуховите ми сензори засякоха някакъв шум. Стъпки. Бавни, плътни и ритмични. Чух и дишане. Тежко, плавно… и ритмично.
Вече бях напълно убедена, че някой призрак е влязъл в стаята. Не, не се уплаших, защото за миг си помислих, че може би съм една от малцината, които ще установят контакт с такава форма на енергия, следователно — ще имам повод за много писане.
Стъпките продължиха. *стъп-стъп*. Вече бях готова за срещата си със създанието, което може би щеше да промени коренно възгледите ми за енергийна форма на душата. Прогресия — следващото прераждане на душата, разбира се, в следващото кръгче от елипсата.
Сърцето ми започна да подскача като топка от спортния тотализатор, а комбинацията от подскачания трябваше да ме приближи към джакпота и срещата ми с призрак. Още две стъпки, никаква фигура, никакъв образ, никаква видима енергия. Усетих студен полъх…
…в този момент котката скочи върху мен, а отворения прозорец поднесе още една порция студен въздух.
Събуждането ми силно си приличаше на кой-да-е сюжет на ниско бюджетен филм на ужасите от средата на седемдесетте. Все пак, тук се случват интересни неща. Котката, само за протокола, не е Арчибалд, нито Василий.
П.П. Снимката е истинска, не е на призрак… и не цели да осмее или обиди никого.