За матурите и профилираните училища

Доста съм дискутирала тази тема с хора, които са държали матури.

Учила съм в профилирано училище със специалност “Компютърни техники и технологии” като някои от под специалностите ми са “Приложен софтуер”; “Програмиране”; “Процесори и памети”; “Архитектура на микропроцесори”; “Компютърни мрежи”; “Дънни платки”; и доста други такива интересни неща.

За матурите

От прочетените вече специалности и под специалности сами можете да си направите извода в едно такова школо колко се обръща внимание на общообразователните и колко се обръща внимание на специализираните предмети.

Давам пример с историята – там един урок се взима за един час. Тоест – всеки следващ час се взима нов урок, като не остава време за изпитване между уроците. Текущи оценки в електронен дневник получават на базата на зле организирани контролни или тестови работи. Понякога се претупват нещата и за един час се взимат два/три урока.

По Литература едно произведение се изучава най-много за два часа… но в редки случаи. Текущи оценки се получават на базата на мнението на учителя до колко си в час с материала, дали имаш тетрадка и учебник и дали носиш допълнителна христоматия или отделна книжка на автора, чието произведение се изучава.

В часовете по езикова култура (при директора) решавахме 4-5 варианта за тест по матура с по 40 въпроса. Дори и класната ми работа беше вариант за тест по матура. Аз си ги реших всички, въпреки, че моето впечатление -> имаше доста неща, които никога не са засягани в училище. Което ме навежда на мисълта, че или не са включени в учебният план или преподавателката ми /не/умишлено ги е прескочила.

До тук добре – 40% подготовка за матурите по общообразователните предмети се дава в едно такова училище.

От друга страна втората ми матура (под матура използвам самата дефиниция – държавен зрелостен изпит) беше по специализираните предмети. В държавният зрелостен изпит за взимане на квалификация по “Компютърни техники и технологии” имам 12 варианта с по 27 въпроса. Елементарно е.

Според учителите нещата стоят така – дават ти чарковете, описваш кой какъв модел е, интерфейса + допълнителна информация, ако е възможна. Имаш още няколко часа да сглобиш машината, да инсталираш операционна система и да напишеш някоя елементарна програма, като дори “Hello world” върши работа. Иначе това, че до сме минали паскал и зациклили на Visual Basic + наченки на Java няма да го коментирам.

Матурата по специализираните предмети (или както му казват от време оно -”Държавен изпит”) ме плашеше повече, защото ако не се впишех във времето няма да ми дадат документ. Докато при матурата по общообразователните предмети нещата стоят по тъп начин – не ги ли взема с добра оценка – орязва ми се дипломата и фактически тя става не толкова важна, колкото документа за квалификация.

От друга страна обаче няма да тертипосат матурата по общообразователните предмети спрямо материала, който се изучава в специализираните училища.

По този начин хората, които излизат от специализирани училища трябва да са по-умни от една езикова гимназия с усилено изучаване на Английски език… поне така излиза. Защото макар и при 40% ефективност при обучението по общообразователните предмети ние трябва да си скъсаме и задниците за да вземем и документа за квалификация. Тоест – трябва да сме невероятно добре подготвени и по двете матури.

За хора, които обаче кандидатстват, ако системата до тогава не бъде оптимизирана става още по-зле. Защото те ще трябва да се готвят по двете матури + кандидатстване. Има го разбира се най-удачният вариант с освобождаване от матурите. Така повечето учители, които имат “любими” ученици ще завишат изкуствено оценките за да ги освободят от матурите.

Най-добрият вариант, поне за мен е следният: Ако не се оптимизират нещата с матурите по общообразователните предмети, то поне да могат да се освобождават ученици от матурите. Което си е нож с две остриета, защото тогава всички ще се разпискат, че учениците в специализирани училища са тъпаци и изкуствено завишени оценки ги освобождават от матурата.

Разбира се, надали някой от главоците на горните етажи някога ще види тази публикация. Което донякъде обезсмисля и писането, но важното е да има мрънкане.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.