За майсторските нормативи във вдигането от лег

Докато ровех из руските форуми попаднах на една статия, която доста точно отразява някои от проблемите в българския силов трибой и в частност относно дисциплината „повдигането от лег“ като самостоятелен спорт. Става дума за липсата на майсторски нормативи и оттам невъзможност за получаването на разряди и майсторски звания. Така се подценява спорта и му се придава някакъв второразреден характер. Ако не уважаваме ние самите нашия спорт и нашите шампиони как да очакваме другите да го уважават? Ето и самата статия, която породи моите мисли и реших да я предложа на вашето внимание:

„За духа, на когото вече не му се стои в бутилката

(И.Г.Деревянко)

Болшинството атлети, занимаващи се сериозно със силов трибой знаят, че първото Световно първенство по силов трибой е проведено през 1971 г. Но чак през 1990-та година IPF (Световната федерация по силов трибой) взе решение за провеждането на отделно Световно първенство по вдигане от лег.

На първото издание проведено в немския град Руселхайм са участвали 87 атлети. В последното, вече 19-о Световно първенство, което беше в столицата на Чехия, Прага се състезаваха 195 спортисти. Ясно се наблюдава положителната динамика на развитие на това ново направление в пауърлифтинга. За този неголям промеждутък от време нашите руски атлети успяха да се запишат сред най-силните в света 60 пъти, а именно – 28 пъти са побеждавали мъжете и 32 пъти представителките на нежния пол. Днес имаме и други герои – “легаджиите“. По друг начин не можеш да ги наречеш, например ярославският състезател Алексей Воробьов е седемкратен шампион на света. При жените особено се отличава волгоградската състезателка Ирина Крилова, която е осемкратна световна шампионка.

Първото международно участие за руснаците стана Световният шампионат по лег през 1991. Тогава бронзови призери станаха Юрий Пестов, Александър Лекомцев, Юрий Челобитчиков, а сребро завоюва Андрей Мустриков. Първият шампионат на Русия по вдигане по лег се проведе паралелно с националното първенство по трибой през 1992 г. в Ставропол. По този начин се проведоха 3 поредни първенства. И чак през 1995 г. в Ярослав Националният шампионат по лег получи самостоятелност. В днешно време голямо развитие получи и регионалното провеждане на състезания по лег. Така например, шампионатът на Сибирския федерален окръг се провежда за 10-и път. Провеждат се и всеруски първенства по лег. От най-титолуваните руски легаджии по броя на спечелените награди от национални първенства и големи турнири се явяват при мъжете Андрей Подпалний, Александър Лекомцев, Алексей Воробьов и Юрий Хуажев. Тези атлети са печелили по 8 пъти националните първенства. При жените 11 пъти шампион на Русия е ставала Валентина Нелюбова, 10 – Ирина Крилова и 8 пъти Светлана Палцева.

Какво е отношението към дисциплината „Вдигане от лег“, което имаме към дадения момент от страна на ръководството? Каква е реалната ситуация около тази спортна дисциплина?
Дванадесет години след първото Национално първенство по вдигане от лег спортното ръководство на Русия „обърна лицето“ си и към него. Вдигането от лег вече е признато за пълноправен спорт в Руската Федерация.

Обаче големият проблем остава липсата на нормативи и оттам невъзможността да се отдаде нужната почит и заслуги на нашите видни легаджии! Отрицателното отношение на много чиновници (по отношение на въпроси свързани с финансирането) се дължи на липсата на нормативи. Никъде в закона не пише, че липсата на нормативи и оттам на майсторски разряди означава, че даден спорт трябва да се третира като треторазряден или второстепенен, но на практика се получава точно така!

Например, да сравним характеристиките на двата спорта, пауърлифтинг и спортната гимнастика. Според всеруската класификация може да чете, че титлата “Заслужил Майстор на спорта на Русия от Международен клас“ за гимнастиката се присъжда на спортисти, които печелят награди на Световни първенства, Европейски и на Олимпийските игри от многобоя, както и за местата, заети в някои дисциплини (на кон, успоредка и т.н.). Ако продължим да разглеждаме внимателно можем да видим, че присъждането на званието “Майстор на спорта на Русия” и спортните разряди на категорията “КМС” трябва да се съберат определен брой точки в дисциплините на многобоя. И нито една дума не се споменава за отделните спортни дисциплини (кон, халки и др.) А сега нека си припомним, че по време на последната Олимпиада чакахме с нетърпение и надежда всички медали, в която и да е отделна дисциплина . Какви герои бяха като се върнаха у дома, момчетата и момичетата, които са спечелили поне един медал в някоя от дисциплините!

Таблица за разрядите в пауърлифтинга е абсолютно идентична с таблицата за разрядите в гимнастиката. В силовия трибой ние също имаме изисквания за получаването на званието МСМК (Майстор на спорта международен клас) и по-нататък от МС (Майстор на спорта) и надолу имаме само разряди за трибоя, а относно лега – нито дума! Отношението към шампионите ни по лег е абсолютно неприемливо. Липсата на стандарти за “МС” и за разряди, по някакъв начин е причина те да не се включват в групата на елитните ни руски спортисти.

Странна е и ситуацията в Руската Пауърлифтинг Федерация по отношение на собствените си велики състезатели-легаджии. Супершампионът А.Воробьов е побеждавал на седем световни първенства, Ю.Хуажев и А.Закиев на четири, два пъти са побеждали Ф.Мухаматянов и Э.Исаков. При жените И.Крилова има 8 световни титли, И.Наскрипняк – 3, по 2 пъти са побеждавали А.Терентиева, Е.Фомина, С.Шарифулина. От горе изброените атлети днес се състезават все още само Наскрипняк и Шарифулина. Всички от гореизброените имат пълното право и цялото основание да носят титлата „Заслужил майстор на спорта на Русия“! За това дайте още веднъж да разгледаме нормативните документи. Какви са изискванията за получаването на това престижно отличие?

Приложение № 2
от указа на Rossport
на 25-ти септември 2006 г. № 634

Получаване на почетното звание “Заслужил майстор на спорта на Русия”:
1. Почетното спортно отличие “Заслужил майстор на спорта на Русия (по-нататък – почетното спортно отличие) се присъжда на спортисти:
1.1. които са заели 1-3 място по време на Олимпийски (Параолимпийски) игри в индивидуални и (или) отборни състезания, игри и конкурси;
1.2. които са установили световни рекорди, или два рекорда на Европа (за мъже и жени), надлежно регистрирани в съответните международни спортни асоциации, спортни дисциплини, включени в Олимпийските, Параолимпийските игри;
1.3. които са спечелили 1-во място на световно първенство в спортни дисциплини, включени в Олимпийските, Параолимпийски игри в отделните състезания в индивидуалните или отборни спортове;
1.4. които са спечелили 1-во място на Световно първенство или Световна купа или Европейско първенство или Купа на Европа, с изключение на спортисти, изброени в параграф 1.3 и в този случай, които са събрали сто и петдесет (150) или повече (150+) квалификационни точки в съответствие с таблицата (в линка на оригналната статия даден по-долу)
5. Почетно спортно отличие се присъжда за резултатите, показани на първенства или за Световната купа, ако са участвали (на всички етапи) представители на най-малко 35 страни (15 страни за зимни дисциплини) и в същото време, във всеки вид програма са се състезавали най-малко 10 спортисти (двойки, групи, екипи и т.н.) или отбори. За спортове, които са насочени само към жените – повече от 20 страни.
6. Почетно спортно отличие се присъжда за резултатите, показани на първенства или Купа на Европа, ако са участвали (на всички етапи) представители на най-малко 20 страни (10 страни за зимни дисциплини) и в същото време във всеки тип програма се състезаваха най-малко 10 спортисти (двойки, групи, екипи и т.н.) отбори. За спорта, които са насочени само към жените – най-малко 12 страни.

Както се вижда, всички изисквания горепосочените атлети са ги изпълнили, а някои от тях дори са ги надминали по няколко пъти! Защо висшето ръководство на нашата федерация възпрепятсва получаването на заслужените с „пот, кръв и анаболи“ почетни спортни звания? По всяка вероятност някои просто се страхуват, че вдигането от лег ще „задуши“ трибоя, ако бъде пуснат “духът от бутилката”! Нека се върнем към фактите. Суровата статистика гласи: Тази година в гр. Суздал се проведе 17-я Руски шампионат по лег, който събра рекорден брой участници – 168 от 30 региона. На шампионата на Русия по трибой 2008-ма в гр. Уфа участваха 153 състезатели. Въпреки това аз смятам мнението, че трибоя ще „загине“ за погрешно.

Пример за това са нашите съседи – украинците! В Украйна нормативите за вдигането от лег съществуват и майсторски звания се раздават вече четири години, но това не пречи на трибоя. Доказателство – мъжките и женските отбори на Украйна станаха победители в отборното класиране на последното Световното първенство в Канада по силов трибой. Така че може би в страната ни трябва най-накрая да се промени отношението към вдигането от лег, една от дисциплините на силовия трибой, която през последното десетилетие и половина, придоби популярност в целия спортния свят?

Друга голяма причина за промяна на отношението е фактът, че от 2009 г. IPF започнаха да правят Световно първенство по лег за юноши и младежи. В края на Април в гр. Челябинск ще се проведе и 1-то Първенство на Русия по лег за юноши и младежи. Ръководството на IPF отдавна говори за влизането на силовия трибой в олимпийското семейство. И кой знае кой има по-голям шанс първи да бъде приет – трибоя или лега ? А и предимствата на състезанията по лег? В крайна сметка, времето за провеждането им е по-малко, по-зрелищни са, а също са и по-популярни по света. Дори вдигането от лег вече е с единия крак в олимпийското семейство, тъй като състезания по лег вече се провеждат в Параолимпийските игри за лица с нарушения на опорно-двигателния апарат (ние даже имаме и много добър български състезател в тази категория – Спас Спасов, б.а.).“

Оригиналната статия: http://fpr-info.ru/dok_anons.htm

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.